Информационната система за наука и туризъм DAGIS 2.0 е проект, идеята за който възникна още преди 30 години, когато стана ясно, че огромният обем от информация за различни обекти и находки от областта на историята, археологията, етнографията, фолклора, лингвистиката, антропологията, демографията (етническа и миграционна) картографията (исторически и стари карти), библиографията и др., а по-късно и за паметниците на културата, подходящи за културен туризъм, трудно може да бъде обхванат с традиционните методи. Разработването премина през почти всички познати методи за организиране на информацията - фишове, перфокарти, специализирани тематични картотеки и т.н., но резултатите не бяха обнадеждаващи. Наред с определен субективизъм, проявяван от отделни групи или лица в различни области на науката, две от основните пречки за добър резултат при създаването на такава информационна система бяха — на първо място огромният обем на информацията, и на второ — липсата на разбиране, че такава система трябва да обхваща не една отделна научна област, а възможно всички, които имат отношение към даден проблем. Разбира се, правени са многократно опити за създаването на подобни програми, но те са били насочени главно в две посоки - това са обикновени бази данни с информация за един вид обекти/находки/процеси, и обикновено са локални, т.е. те са достъпни за потребител, който работи с резидентна база данни на място. На второ място такава информационна система дълго време не можеше да бъде реализирана, тъй като все още съществува един основен въпрос: по какви критерии да бъде описван всеки един обект, находка или факт, тъй като всеки специалист има свое мнение и не е склонен на компромис. По тази причина например почти във всеки музей има/ше разработен т.нар. регистрационен фиш, по който се описва отделната находка; особен спор предизвикваше подреждането на отделните полета за описване — всеки ги подреждаше според собственото си виждане за методиката на описание. През 1975 г. за нуждите на изследването върху историческата география на древна Тракия се наложи да се започне подготовка за създаване на археологическа карта на древна Тракия, като първоначално целта беше просто на една карта да се нанесат обектите от тракийската епоха. За целта в различно време бяха събрани мнения на отделни археолози - Иван Панайотов, Мечислав Домарадски, Румяна Георгиева и др. и бяха изготвени специализирани картографски знаци за тези обекти. Всичко това е отразено в единствения засега Атлас по историческа география на тракийските племена, издаден от БАН през 1983 г. След това работата беше поета от М. Домарадски и след много усилия беше реализирана в един първоначален вид в АИМ при БАН под названието АКБ (Археологическа карта на България). Програмата беше завършена през 1991-1992 г. и официално приета с комисия на Министерството на културата през 1993 г. Още при приемането на продукта бяха отбелязани някои съществени слабости на програмата, между които липсата на добър и удобен интерфейс, неудобното кодиране на отделните критерии и основно — работата под ДОС. Независимо от преминаването към работа под Windows и запълването на базата данни с информация, за която държавата заплати около 2 000 000 лв в периода 1992-1995 г., АКБ е неефективна, неудобна и морално и технологично силно остаряла. Един от големите парадокси при АКБ е силно ограничения достъп (дори не става дума за Интернет достъп!) - до цялата информация за страната достъп нямат дори музейните специалисти, които са събирали и подали информацията в нея - те имат достъп единствено до собствената си информация (?!). Един от основните мотиви за липсата на достъп до информацията дори за специалистите е, че от нея ще се възползват иманярите, които копаят незаконно и продават намерените находки. Бедата е там, че дори при този драконовски режим на ползване иманярите все пак копаят и на археологически обекти, за които няма информация дори в научните публикации! Вероятно трябва да се запитаме откъде имат информация за тези непубликувани обекти? Ето защо „засекретяването” на информацията, голяма част от която е публична, защото може да се намери в научните, научно-популярни списания и издания и дори в Държавен вестник, е не само смехотворно, но и незаконно.