От 1992 г. работата по създаването на информационната система се разви активно. Беше разработен един вариант, който не удовлетвори изискванията, поради което концепцията беше преработена изцяло, и върху нейна основа от 1998 г. до 2006 г. бяха подготвени 4 от 11-те, определени за създаване програми-модули, които съставят информационната система. Най-напред беше създадена като локална база данни програмата Folk, предназначена за обработка на фолклорни материали - текстове, аудио и видеозаписи и т.н. По-късно тя беше преработена във вариант за достъп и работа в Интернет - DAGIS 2.04 Folk, разработва се и възможността за въвеждане на дигитален нотен текст. Програмата беше създадена, след като проектът на Института за фолклор при БАН да направи автоматизиран научен архив, финансиран от ЮНЕСКО, не беше реализиран успешно. Програмата Folk беше предложена на БАН и Института по фолклор, но отговор не се получи. Следващата програма, която беше реализирана, е лингвистичната програма DAGIS 2.05 Glotta, предназначена да обработва езиковите данни за тракийския език (засега). Проектът, с р-л ст.н.с. д-р Светлана Янакиева, се реализира съвместно с Института по тракология при БАН и Института за лингвистика при РАН - Санкт Петербург, с р-л от тяхна страна ст.н.с. дфн Александър Фалилеев, и се финансира частично от НФ „Наука” при МОН. През 2005 г. по предложение на Дружество ДИОС от Агенцията за информационни технологии и съобщения при Министерството на транспорта и комуникациите (тогава) бяха предоставени 3 компютъра на Института по тракология. Следващата програма, която беше реализирана е DAGIS 2.11 Biblos, е предназначена за въвеждане, съхранение, обработване и търсене на научна библиографска информация. Програмата беше създадена, след като НБКМ отказа да участва в създаването, а Университетската библиотека и Централната библиотека на БАН се сдобиха и работят с израелската програма за библиотечно описание „Aleph-500”, която поддържа UNIMARC, което е важно за библиотечната дейност, но не и за научния работник, и чиято поддръжка, както се говори, струва по 10 хил. щ.д. годишно. Изходната позиция при създаването на програмата Biblos е възможността да се създава библиографска справка във вид, удобен за научния работник и неговия начин на работа. В същото време програмата позволява постепенно да се създаде виртуална дигитална библиотека от пълните текстове на заглавията (e-Books), въведени в библиографската програма, като има възможност от „стиковане” с други програми, използвани в библиотечното дело. Следващата програма, която е създадена, е програмата DAGIS 2.02 Arche, която е предназначена за археологическа информация. Може да се мисли, че това е нов вариант на АКБ, за която стана дума по-горе, но това няма да е вярно, защото основните принципи са съвсем други. Самата програма има три вътрешни модула - Situs, Inventaria и Necropolis. Всеки един от тях изпълнява различни функции - първият позволява въвеждането, съхранението, търсенето по различни критерии и показването на археологически обекти под формата на археологическа карта. Това обаче е само една от функциите - програмата позволява към всеки обект да бъдат свързани всички находки, които произхождат от обхождания или разкопки на даден обект и описани и въведени в системата през модула Inventaria, всички паралели на тези находки, открити в публикации, както и самите публикации и публикуваните там находки. За да стане това към всеки обект се „привързва” библиографска справка, създадена от програмата Biblos, както и всички видове карти, планове, план-квадратна мрежа и отделни квадрати със снимки и рисунки на откритото при разкопки, както и всички илюстративни материали на откритите в литературата паралели. Разбира се, находките, плановете, картите, рисунките и снимките и текстовете трябва да бъдат подготвени и да се въведат в системата предварително. За целта системата DAGIS разполага със собствен редактор на карти и планове TabulaR. Към момента пълноценно работи модулът Situs, след края на м. септември, 2008 г.ще заработи Inventaria, а след края на м. ноември, 2008 г. - Necropolis. Последният модул е изведен отделено, защото разкопаните некрополи съдържат информация, която трябва да бъде гледана по друг начин — в „града на мъртвите” много от нещата, които намираме в селищата имат друго значение и смисъл. Създаването на система от отделни програми, които обработват специализирани данни от отделни научни области е важно и необходимо поради интердисциплинарния характер на хуманитарните науки - един и същи описван обект съдържа информация за различни научни области. Системата създава възможност, независимо от къде потребителят е „влязъл”, да види цялата информация за обекта, съдържаща се във всички отделни бази данни в нея.